В дола протича селската река,
забавя ход към близката лагуна.
Не бих могъл пред вас да отрека,
как пълната луна ме тук целуна.
Как цяла нощ не можех да заспя.
Възглавницата станала бе мокра.
Едно щурче без спиране ми пя
и звездното небе ми беше покрив.
Тъй слънцето посрещнах в небеса,
неизтрезнял от мислите си черни,
че няма как това да пренеса
в града, за моя щит пред думи скверни.