Налях ти най-красивата тъга -
по мен, за да останеш дълго буден.
И щом отпиеш с чаша във ръка,
пак в две очи светът ти да е влюбен…
Отпий ме. Аз отдавна прекипях,
бях в джибрите с най-огненото вино…
Запазих онзи вкус на таен грях.
А после полудях в небето синьо
с мечтите на разлистена лоза,
от зрели кехлибари натежала…
Обичай ме, до лудост и сега.
Докосвай ме, пречистена и бяла. ...