Букет от мечти,
поднесен с финес,
с думи, подбрани
от вчера и днес.
Аранжиран перфектно
с много любов,
с усмивки ефектни
и трепета нов.
Цветя от коприна
извезах за теб,
неземни цветя,
от земната степ.
Везани с обич
по кенарена риза...
усмивката моя
от тебе не слиза.
"Колко си хубава!
Колко си мила!"
А по врата ти
следи от червило.
Ах... колко си мил
по врата със червило!
А дали би сменил
усмивка, с нещо небило?
© Валка All rights reserved.