Букет теменужки на прага ù
Градчето отдъхва. Пълзи тишина.
Жадни за дневната глъч, суетня –
тротоарите пусти, вяло провлачват
бродните стъпки на странник в нощта;
Преплувал за миг тесен сноп светлина,
мъжът пак в тъмата невидим прекрачва.
Последни фасади, унило, с досада,
подире бездушно притварят клепачи.
Спят крайнините в кордони от люляци.
Пътче се вие. Той още върви,
загърбил възлùте на тягостни улици
с клетките златни на чужди съдби;
Слуша как с пръсти ефирни ветрецът,
разгръщащ високите, млади треви,
приканва щурчета да вдигнат в небето
балади разтушни – луната скърби.
Немеят щурците. Непълна, свенлива -
луната едва поразплита коси,
но мракът се свива. Лъчистите нишки
извайват, от приказка сякаш дошли -
обрасъл с ухаещи люляци плет,
къща, беседка сред бухнали вишни...
и там, полюляващ се в такт със сърцето,
сияе магично сребрист силует.
В едно са се слели - жена и цигулка.
Ръката замахва, полита лъкът...
Адажио вечно! – Джацотто пирува.
Мъжът е застанал на свят кръстопът;
Цигулката плаче – той е сираче,
сдобило се с къшей живителен хляб;
Следва Росини... Алегро виваче!
Сърцето лудее. Очите горят.
Катарзис на чувства.
Финални акорди...
Ненужните дрипи на мрака наметнал,
странникът дълго, безмълвно стои.
Прозорецът светва - зад тънка завеска
жената разресва сънни коси;
Поспира за миг... Дали не усети,
когато затоплен от искрена длан,
букет теменужки полегна на прага,
при други – дузина, оставяни там.
9.06.2014
© Людмил Нешев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
в едно са се слели
жена и цигулка
в изящен сребрист силует
а изписва мигът
петолиние в черно-бяло
от нечии
тъжно осъмнали пътища
и мелодия с нежни ноти реди
за любов
теменужки и щастие.. -
Поздрав за прекрасния стих-картина и от мен!
-
Драго ми е да се потопя в твоите човешки-човечни истории!
Поздравления и - нови красиви истории ти желая! -
Моите почитания към творбата и личния ти празник! Докосна една много лирична струна в сърцето ми, за което ти благодаря! Поздрав!
-
Красиво...
-
И аз те поздравявам за прекрасната творба, Людмил.
С пожелание за творческо вдъхновение! -
Малко са хората, търсещи и намиращи романтиката и красотата на жестовете.Още по–малко мъже...Твоят свят е красив, бял и теменужен...днес!Остани си такъв сред нас!
-
Благодаря за това красиво стихотворение!
-
Прекрасно е!
-
Впечатлена съм. Прелестна творба, пренесе ме в един свят на музика,
поезия, романтика... -
Много хубаво стихотворение! Браво.
-
Това стихотворение е един реверанс към сайта и аз ти благодаря от сърце! Знам, че към тази благодарност ще се присъединят и други, чиито сърца си докоснал с топлината на поезията си!
Също както мъжът, прекосил за поредна нощ града, за да стигне до покрайнините и да приеме своя катарзис, слушайки мелодията или гледайки жената, или и двете, така и аз се почувствах духовно пречистена след прочита! Да, има местенца, където стоейки, човек едва ли не възвръща желанието си за живот, а уханието на теменужките ти явно ще усещам още дълго време! Великолепна картина, талантливо нарисувана с думи, и нещо още по-трудно постижимо - музика, изсвирена не с цигулка, а със слова!
Сега ще си пусна Адажио-то... -
Почитания, много красиво стихотворение!
-
Привет, Откровенци!
Днес имам малък юбилей. Измина година, откакто съм сред вас и уверявам ви, времето прекарано в Откровения – островът, приютил хора, приели за свое поприще съхраняване и множене на духовното начало - си струваше всеки един ден. Положихте ценни късчета в купата на познанието ми. Отпивах вашите - красота, нежност... Потапях усещането си за съпричастност - в болка, тегоби и въжделения, понякога дълбоко скрити между авторовите редове. Пречиствах се. Един мъничък, душевен катарзис...
Опитвах да оставя и аз, своя скромен вклад. Затова съм искрено благодарен на всички, които с няколко думички само - поставяхте знакови жалони, мотивирайки ме неимоверно.
БЪДЕТЕ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Истинска поезия, която е наслада!
Благодаря!