Букетче за лятото
На крилете на птиците прелетни тръгва си лятото.
Вече тръпне в зората кристалният утринен хлад,
уморените вечери кротко полягат в познатите
окосени ливади с топъл, земно тръпчив аромат.
Ще замине и този път. Знае реда на сезоните.
На богатата, ласкава есен отваря се път.
Само с жарка въздишка, от слънцето сякаш отронена,
ще напомни, че кратък е, пагубно кратък мигът.
Вече време е, знам. Ще ми липсват лъчите му огнени,
но все още не искам, още няма да вярвам в това -
то е тук, в моя ден, още не е в красивите спомени,
още пеят щурци, още има прекрасни цветя.
Ще се радвам сега, а щом дойде часът за изпращане,
с лъчезарна усмивка, букетче и тих благослов,
ще се втурна след него, да напълня с мечтите си чашата,
от която отпивах светлина, слънчев смях и любов.
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Приказно!
-
Тъжно е...Не искам да свършва!Добре,че колелото на сезоните(а и на живота) се върти, за да имаме отново прекрасните си изживявания.Много си добра!!!
-
Красиво е твоето лято,Вики!
-
А лятото е толкова неща -
одраскано коляно на хлапе,
хербарий с чувства, наместо листа
и плясък от вълните на море...
И топлина когато ти простят,
и светлина когато си простиш.
Ръце които да те подкрепят
или един красив и топъл стих...
-
Красив стих! Може да се разглежда и буквално, а може и алегорично. Въпрос на предпочитание и на философско изповедание.
Поздравление, Вики!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много добре си предала усещането.