Буква по буква...
Издълбах буква по буква...
Достатъчно.
Силно вкопани ръце
търсеха тунели за промъкване
към твоето погребано сърце.
Бях лакирала с прощаване
ноктите си, чупени безброй
в твоите изневери и ранявана,
изправях се срещу себе си в двубой.
Главата ми въртеше се в негативност,
косите строго сплитаха се.
Воини.
Но сърцето в луда прогресивност
намери в мотивите пробойна.
Дори след месечното озаптяване
на сълзите, направили корито,
за вода, която с отстояване
си остана тиха, ненапита...
Всяка нощ сънувах мястото,
погребах там сърцето ти. Сега
върнах се, от прегрешения пораснала.
Буквите на В-Ъ-З-К-Р-Е-С-Е-Н-И-Е редя...
© Ниела Вон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да!!! поздрав!
-
Силен стих,който ме докосна!Поздравления!
-
Поздравления з ахубавия стих!!!
-
В двубой сама и срещу себе си.
Дали е изходът предречен?
Победата решава пак сърцето,
кому да я даде или отнеме...
Великолепен стих!Оригинална както винаги! -
Интересно! Хареса ми! Поздрави!
-
нестандартна си - поздрав!
-
...Закова ме...!
ВЪЗКРЕСЕНИЕ...като прераждане...
Много ми хареса, много. с обич, Ниела.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"...сълзите, направили корито,
за вода, която с отстояване
си остана тиха, ненапита..."
Абе накратко - много харесах този ти стих.