Почесва нос смълчаният следобед
във размисъл: с кого ли ще премерва сили?...
От най-високото на ореха - ехидно главоболие
полюшва се като жена, отказала интимност…
Крайбрежната соната във вечерна рокля
разпъва къдри по арфата на необятното…
Притичват негримирани илюзии - целувки незакотвени
и изчезват като шепот в разголените пазви…
Прелива от възторг завесата на синевата.
Неадресирана любов пулсира
на залеза в напуканите устни
и само гларуси необразовани – ...