БУКВАР ЗА ВЛЮБЕНИ

Темане ли ти сторих, че Господ изсипа над мене река?

Цианкалий ли ръснах на дечицата свои в компота?

С всеки ред – ситно-ситно написан от моята слаба ръка,

аз към теб съм вървял – неотлъчен и сам, и без ропот.

Ако утре се съмне, ще ти кажа няколко плахи неща –

учил съм ги в букварчето, което си носех на пазвица,

например – обичам те, лека нощ, добра стига, ласка и доброта,

туй то – изгуби ми се букварчето, плъховете ми го изядоха.

Не преминах пустини – и с теб не вървях край реки,

сигурен съм обаче, че ти си вървяла в стърнището,

през което ми се търкаляха отеснелите брачни халки

и си влачех синджирите, прикован на стената към Нищото.

Върху мен се изсипваха дъждове, милвали кулата на Вавилон,

ние с теб си говорим на различни, но ясни езици –

ти носиш слънце в косици и сенце за грохалия ми кон,

ще ти платя със 7000 метра ята незазидани птици.

Да поседнем в тревите, дълъг е пътят, от буквара сега ще чета,

всичко, което знам, ти го спастрих от плъховете и язовците,

време е да се пилея – сиромах през твоите натежали, златни жита,

ето ти го букварчето – на сухеца в скрина да си го пазиш.

Късах страница по страница от преминалия без теб мой живот

и се уча да сгъвам от светлината – и да пускам хартиени птици…

Ако още си Господ и нейде те има, да ми я пазиш в небесния свод,

не ми взимай зениците, Господи,

не ми взимай зениците!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

(Б м.) Това стихотворение даде заглавието на книгата ми „Буквар за влюбени“, излязла от печат в ИК „Захарий Стоянов“ – София, през 2011-а година. Томчето съдържа 335 творби и все още може да се намери в големите книжарски вериги като „Хеликон“, „Сиела“ и др.