Искаш твърде много ти,
"цял живот" да те обичам
и със нежност и сълзи
в думите си да се вричам.
Да остана с тебе вечно
("Докато смъртта ви раздели"),
но това е бъдеще далечно,
няма как да го гадаеш ти.
"В радост и във болест" и в тъга
все над теб да бдя с копнеж,
а какво ли в моята душа
случва се, без ти да разбереш...
И не знаеш, че си жив вдовец,
встъпил в брак със булката мъртвец.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
А стиха ми хареса много!
Привет, Стефка!