Apr 1, 2017, 2:32 AM  

Бумеранг... 

  Poetry » Phylosophy, Free verse
472 4 9
От толкова много говорене за мен
не можеш да се изразиш ти самия.
И от толкова много критикуване на
другите - храниш се със отсъствието си.
Заглушаваш така звука на гласи си.
Удряш силно главата си в стената.
Затваряш сърцето си с тежък катинар.
Убиваш се, вместо да живееш.
Вече не си губи времето в това да
казваш вместо мен що е лошо и добро.
Какво трябва да правя и какво не.
В това да живееш живота ми, вместо своя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева All rights reserved.

В живота всичко, което правим, всичките ни избори се завръщат към нас като бумеранг.

Ако предаваме негативна енергия ще сме вечно намусени и нещастни. А ако раздаваме положителна енергия, на въпреки всяко едно страдание, усмивките и щастието ще се завърнат към нас отново и отново. Защото не бива да забравяме. Щастието е миг, а не притежание. Както и всичко останало в живота ни. Ако обичаме, ще бъдем обичани. Ако сме толерантни, все някой ще е толерантен с нас и ще ни приема такива каквито сме. Вярно не всичко е толкова просто, но не и толкова сложно колкото си мислим. Вярно има много несправедливости и обрати, но ние сме тези които дори и неизбежни в отношението си към тях ги позволяваме. Но понякога ни е достатъчно само един човек да ни приеме.

Всички луди открай време са мислени за луди, защото не можем да ги разберем. И това е нормално. Не е нужно да се разбираме или да сме съгласни с другите, за да се приемаме и да живеем собствения си живот в един общ свят, който споделяме...

Random works
: ??:??