-
Сърцето през гласа ми те зове.
Гадая — със каква неземна воля
и от кои среднощни богове
с отворени очи да те измоля!
Оставях си усмивката встрани
от всеки път и всяка клоунада.
Забравях с вино, ала се раних
от тирса на разплакана Менада.
Разказват мъдреците пак и пак —
любовите все влизали през рана,
но, разбери ме! — просто няма как ...