Две кирпичено прости ръце
си строяха по тъмно мравуняци.
Вятър силата беше им взел,
а очите им криеха чумата.
Те не спираха нито за миг.
Тихо лепеха зърно по тухлите.
Черно слънце бе техният щит,
а вините - напразно изкупени.
Те не искаха тази борба,
но жаравата обща не пареше.
Пожелаха си сноп свобода.
И едничко свещено изгаряне. ...