Бурканче

Nov 11, 2004, 2:36 PM

Poetry

2052 0 1

Той я причакваше из спотаените вечерни ъгъли
напрегнат в дъх на пресекулки отпиваше от
капчици съмнение, отмята си косите от челото,
да вкуси тиха, бяла стъпка.
Пристегната в плитка тя е
(пътя
и истината
и живота)
отваря се бурканче и хоп! - усмивка,
повдигане на вежда
тя е
(емоция,
долепени устни,
отпечатъци)
И песен
по разтегнатите улици танцува с нея-
зад прозрачните стени.
Завръзва си косите за обущата
и кротко се прибира в отделението.
А тя -забързана, неподозираща, недообичана,
запираше във вкъщи да скучае...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

AdvIKAR (Иван Радев)

2007-04-04T21:24:43+03:00

но тази вечер бе безсилна
падна на земята и си свали обущата
проблясък в тъмнината..
и с писък в теб тя се търкулна
и те не остави да скучаеш

целувка, отпечатък заклейми те
и с радост те дари
да знаеш има някой те обича
дори в ъглите да стои ...

настигна те и те прегърна
с целувка страстна те свали
краката ти си присвои
не ще се върнеш вече там..

рисуваше със тях
и четка между пръстите се впи
и цветна станала стената
разкъсани по улицата
дрехите забравени с косите ти преплетени
без срам кръстосваха нощта
не прибра се ти и нарисувахме планета
а името й бе ЗЕМЯ...