Буря връхлетя нощта.

Буря порази и мен.

Бурята бушува в сърцето.

Гнева събуди тя в мен.

Нима е лесно да заспиш.

С една любов разбита до основи.

Нима е лесно да мълчиш.

И да гълташ таз отрова.

Като буря в живота ми се появи.

Сега на чуждото нещастие,

свое щастие ти градиш.

Защо така? Кажи!

Нима не познаваш болката,

от една любов изгубена !

Разбила нашите мечти!

Нима не си виновен ти!

Ти беше първата любов!

Ти беше любовта,

сега си ти една лъжа.

Една изгубена мечта.

Във вечна обич се закле.

Защо ме нарани?

Защо гневна ме остави ти?

Защо? Кажи!

Достатъчно тъга ми причини.

Но по-силна ме направи ти.

Гневът ми бавно ще утихне.

Бурята в сърцето ми ще затихне.