Спотаена бледорозова усмивка,

докосва нежно дневното очарование.

Понякога се мисля за щастлива,

усещам всичко, всички,

но се питам често щастие това ли е?

Да бъда нежна и смирена,

да търся любопитно отговори в другите...

Понякога тъй лесно бивам заменена,

като тъмния нюанс на всяка лунна вечер

неизбежно връщам се към себе си,

защо ли трудно е? 

След всяка буря идва тишината

и в нея, бродейки, в руини се обгръщам,

сред тях и аз съм, ако за кратко не била съм мен самата,

на прощаване целувам се

и към шума се връщам.