Аз искам сняг да завали
и студ телата да сковава
и вятър дървени врати
с ръце да люшка и развява.

Аз искам никoй да не смее
от къщата си да излезе,
а ние двама да вървиме весело,
на тоя свят да се изплезим.

Да спрем за миг да се страхуваме,
че някой може да ни види,
да спрем да бдим,да се ослушваме.
Че никoй няма да сме сигурни.

Ами студа?Не ме е страх от него-
когато си до мен,е топло-
от приказки и погледи се плаша-
денят ми правят сив и страшен.

Ще дойде ли да ме спаси
на мойта обич сляпа вихъра?
На тая обич,дето толкова боли
и дето толкоз приказки сразиха я.