Покланяха се, с клони до земята,
на бурята дървета раболепно
и скубеха, и скубеха листата,
гордост и надежди летни.
На капки, дъжд студен се впива
в телата им уплашени и боси,
вживяли се във лятната магия
мечтаят бриз и ласки росни.
А вятърът с камшика продължава
да подчинява слабите дървета...
Безстрашните на пътя му застават,
готови с корени да поздравят небето.