БУРЯ

Облаци дъждовни небето забулват.

Земята захлупват с оловен похлупак.

Светкавици блясват, в миг тайни разбулват.

Гъмнее пак всичко във вечерен полумрак.

Дърветата с клони до земя се кланят -

за милост се молят, покой да им даде,

а тя сякаш взела от вулкана пламък,

бучи, трещи, стене, яростно реве.

Дъждът на талази из ведро се лее,

с него вятърът прави каквото си ще.

Човекът се пита как ще оцелее,

буря страшна някога няма ли да спре?