Черен мрак се носи над полята,
зрели посеви, обсипани със злато,
уплашено дете от силен крясък,
спасение търси в утихналото лято.
Невинност млада, крехка,
като птиче плахо,
сгушила се е под стряха светла,
с взор към небесата.
Покой настъпи заедно с тишината,
онемяха ветровете и листата,
като неканен гост отстъпи
буреносната закана ...