May 17, 2007, 9:31 AM

Буря в белите градини 

  Poetry
776 0 4

След ангелски шепот

в бели градини,

отново те следвам

и викам без глас.

Протягам ръка,

бленувам да тръпна

под твоята силна снага.

В падащи звезди и

гибелен огън

се сливаш с всичко встрани:

желая те, искам те,

ела при мен, забрави

всичките други жени.

Заслепена от двете очи,

в които адски огън гори,

пак протягам десница,

но теб те няма, нали?

С греховно желание

полъх на парфюма следя,

копнея за тебе,

безропотно пак след тебе вървя.

Започвам да тичам, но падам

в премала,

виждам в земята твоите следи.

Усещам дъха ти по моите

червени, горещи страни,

галиш нежно дългите черни коси.

В гръдта ми въздухът спира за миг,

крадеш го с целувка,

гориш го с очи.


Обгръщаш ме цялата -

протягам към тебе ръце,

падаш в краката ми -

коленича пред тебе

лице в лице.

Докосвам потока на твоя копнеж,

усещаш силата си и жадно

моето име зовеш.

Изпълваш ме цялата,

започва ураган,

небето се тресе,

а ти с шепи даваш плам

на моето сърце.

Разтърсен си, толкова

зашеметен,

но истински и

тялом, и духом само с мен.

Свеждаш поглед,

виждаш голата ми гръд,

докосваш я, галиш

цялата ми плът.

С влажни устни

поемам твоя жар,

а ти разтърсен падаш,

сякаш напълно пиян.


Отместваш ме назад,

притискаш ме към себе си,

грабиш жадно целувки

от топлите устни.

Вливаш се в мен,

сломен,

безмълвен,

прероден.

Взе ми всичко

и даде всичко на мен.

© Аз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ХАРЕСА МИ
  • Едно браво и от мен!
  • много е хубаво искам да те питам само нещо.оставила си ми много странен коментар,че мога повече отколкото покаазвам,а даже не ме познаваш.ще ми обясниш ли какво си имала в предвид.Ако може пиши ми на мейла или на някое произведение.
  • Уалллл!!! Късметлия е този за когото си го писала!
    Браво! Много ми харесва! XX!
Random works
: ??:??