Сред делфините настана мор –
същинска чума,
от белите кореми на медузите
се плъзна парещата болка.
Морето си навлече траурната риза
от лепкави, със цвят на гнило водорасли,
бушуваше сърцето му от пясъци,
отварящи дълбоки дънни ями.
Без звук се давеха скалите – потъваха
под пръските от плътно-бяла пяна,
по нея, с писък блъскаха се гларуси -
във въздуха отлитаха единствено перата им. ...