Не му ли омръзна да гледа намръщено
това посивяло от злоба небе?
Навсякъде всичко в мъгли е задръстено.
Затворена бурята в дола, реве!
Сто бухали скрили са някъде слънцето
и грабят лъчите със мощни крила.
Пируват юнашки и сърбат си винцето
и с клюнове късат мъгли и била...
Търкалят от горе тъмата по стръмното,
доволни от своята кобна игра.
И съскат със трясъци нейде по тъмното
и чупят и клони, и мокри листа.
Покриха главите си всички подплашени.
В бърлогите зъзнат от страх зверове.
Единствено мурите стоят, неуплашени,
и спират стихията със гърбове.
© Христо Славов All rights reserved.