Бурята

Sep 15, 2016, 5:58 PM

Poetry » Landscape

424 1 5

Внезапно бурята удари

по покриви и тротоари.

И мълния камшици мята

със гръм надолу към земята.

Разцепи се небето вече

и дъжд се лее, като хала.

И някъде натам- далече,

заглъхва гръм, като във зала.

И с нова сила загърмява,

а вятърът се подлудява.

Прекършва дънери и клони,

и калните потоци гони.

Изплуваха реките голи

от бреговете си смълчани.

Обрулените им тополи

от мълнии са развенчани.

И до небето вой се вдига.

Прекъсва се защитна дига

и лудата вода залива

по пътя всичко тук- щастлива...

Накрая изведнаж затихна.

Небето сякаш се повдигна.

Зад облак слънце се усмихна,

печал в душите се надигна.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ParvaNova (Ренета Първанова)

2016-09-18T13:25:51+03:00

Чета за Буря, а мисля за Душата, особено в четвъртия куплет. Много ми хареса! Хубав неделен следобед, Никола!
koli4a (Никола Апостолов)

2016-09-18T12:58:07+03:00

Благодаря, Ади! Радвам се, че хареса! Поздрави от мен и хубав ден!
Adelita (Ади Николова)

2016-09-18T10:38:16+03:00

Нарисувани с природата чувства! Хареса ми!
koli4a (Никола Апостолов)

2016-09-18T08:30:01+03:00

Благодаря, Младене! Хубав коментар, но де да беше така! Поздрави от мен и хубав ден!!
vega666 (Младен Мисана)

2016-09-16T21:00:03+03:00

"В бурята всеки изгубва посока, но стига мечтите си...!"

https://otkrovenia.com/bg/stihove/v-buryata-stigash-mechtite-si

Радвам се, че осветляваш, през призмата на личното си поетично виждане, темата за бурята, Никола, подета още от Яворов в "Градушка", но без шанс за окончателно завършване. И за щастие!!! Направил си принос в това направление и те поздравявам за него!