Небето се пропука от тъга,
реките със сълзите си напълни,
а вятърът си свири със уста
и бяга между копията - мълнии.
Дърветата със клоните изтриват
на облаците гневни сивотата.
С листата си обрулени попиват
дъждовните сълзи на небесата.
Небето в мене болката изплака,
остана само сянка от тъга,
за да напомня времето, когато
бях сляпа пленница на любовта.