БУТАФОРНО
Избродирала цветен контур
зад кулисите броди душата.
Там, във ъгъла жълт абажур
пелерина от дрипи размята.
Уморените ми сетива
са отдавна привикнали с мрака
и във прашния полуздрач
сякаш грейва сияйна позлата.
Смях през сълзи, целувки и фалш -
всичко тези очи са видели.
На живота в театъра стар
роли свои и чужди са взели...
Циркът свърши! Последен сигнал
и тълпата към изхода крачи...
И остава душата сама
зад кулисите тихо да плаче.
© Таня Ив All rights reserved.