Задаваш въпроси, а отговор няма,
отдавна потънал си в бездна, забрава,
нали съм белязан със знака от Ада,
дамгосан от Луцифер...
Сега плащам за своята дързост
да бъда обичан и аз да обичам,
повярвал в химера, протягах ръцете си,
плачейки, следвах звездата си в мрака,
но тя все оставаше твърде далече...
Падаш и ставаш, напускат те силите,
влачиш се, стенеш и пак към звездите!
Събуди се, приятелю! Стига с илюзии, ...