Открих бутилка – странна, непозната
щом тапата отместих и избухна –
ухае на море с попътен вятър,
на диня, таратор и вкусна кухня.
Ухае ми на чувства синьо-бели,
на пясъци със слънчеви райета,
на радост с недостигнати предели,
на весела нестихваща заетост.
Ухае на любов, надежда, вяра,
на слънцето в мечтите отразено,
уханията не, не се повтарят
на лятото, което зрее в мене.