Пълна чаша, самотно кубче лед.
Омайващо е, като алкохол.
Питие със спомени за теб,
силно, като текила с малко сол.
До мен е пълната бутилка.
Дали ще мога нея да изпия
и да преглътна цялата горчилка
на една изчезнала магия?
Всяка глътка сякаш пари,
раздира ме със огнени ръце.
Всеки спомен бърза другия да изпревари,
да достигне пръв до моето сърце. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up