Оседлавай ти тъмата,
в стреме с лунени лъчи,
скривай две звезди в торбата,
в спомен - нощните очи!
Натежали в медна сладост -
като гроздови зърна,
сочните звезди във златост
виснат на небе-асма...
Ти пришпорвай бързо мрака
към копринени зори -
там те алест ден очаква,
в огнен изгрев той искри... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up