Оседлавай ти тъмата,
в стреме с лунени лъчи,
скривай две звезди в торбата,
в спомен - нощните очи!
Натежали в медна сладост -
като гроздови зърна,
сочните звезди във златост
виснат на небе-асма...
Ти пришпорвай бързо мрака
към копринени зори -
там те алест ден очаква,
в огнен изгрев той искри... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up