Усмихнах се и онемях

пред мен на усмивката ми

отвърна тя -

мрачна, грозна, ненадейна

оставяща без дъх, без радост

гледаше ме право в очите -

смъртта...

Така набързо отне ми

малката сестра,

не почувства никакво съжаление

отне ми и баща на моята приятелка...

Отне още доста хора, на които държах

и остави ме да блъскам се сама

с коварността и лютостта на живота...

После колкото и сълзи да пролях,

те не се върнаха...

Нямаше ги и дума не ми обелиха.

Останала сама да страдам,

да викам, да крещя

не ми се иска да се връщам

към някогашната усмивка...

Натъпчена с празни надежди

гледаше ме тя

и се смееше безнадеждно

и крещеше ела, ела...

Но аз все още успявам

да и избягам и не знам докога...

И казвам ви, бягайте бързо и вие сега...