Сини очи притъмняват,
превръщат се в черно небе.
Бягяй, бягай далече,
идва бурята, малко момче.

Светът притихнало чака
страховито първият гръм.
Бягай, бягай далече,
летен дъждец Аз не съм!

Сърцето ми стои вледенено -
последствие от вещерският ембрион,
Момченце, бягай далече,
идва неудържимо леден циклон.

Събрала в себе си болката
на всички унижени жени,
отварям ръце и те помитам
с ветровете си на всички страни.

Стискам зъби от злоба,
въргалям те само с очи,
аз ще бъда онази,
коята за всички ще ти отмъсти!

Светва светкавица,
небето реве,
страхуваш ли се....,
малко ранимо момче?

Не се страхувай,
никой няма да те нарани,
за нашите болки
оставам Бог да ти прости...