Фалшиво аз показвам, сякаш от своето се крия...
И нови спомени стремя се да натрупам, а старите дали ги трия?
Открия ли стратегия, сърцето си ще защитавам от разрухи...
Да мога вече да съм себе си, а не да бъда сляп сред глухи...
Дали намерих път? Дали не бяха два? А накъде ме водят?
Нима когато хората са хора, не от сърцето си, а от разума се ръководят?
И гладни бродят! Не за храна, в желанието си за любов са те замрели...
Нараниш ли някое от тях, превръщат се от нежни същества във озверели...
И аз ухапан бях! Макар и смъртно, се възстановявам...
И давам своя опит, а от грешките на другите се вдъхновявам...
Съпреживявам на другите болежките, а моите споделям...
Приятелите на пръсти се броят, защото грижливо ги заделям... ...