Брулиш последните пъпки,
неразпукани още цветя.
Непознали любовните тръпки,
недокоснати с нежна ръка.
Бързаш от мен да избягаш
и учтиво подаваш ръка.
За палтото си там се пресягаш
и потъваш безмълвна в нощта.
Бягаш с последните стъпки
на ранена от обич сърна.
А след теб обрулени пъпки...
А след теб е по-тъмна нощта.