на И.
Отново смущаваш покоя ми,
вървиш, като сянка след мислите ми,
отчаяно бягам от теб.
Задъхано спирам и се обръщам назад,
за да се уверя, че не си зад мен,
а когато погледна напред отново,
като че от земята изникваш
и заставаш на моя път усмихнат и нежен
такъв, какъвто не съм те познала досега.
Стоиш на пътя ми, като самия дявол-изкусител
усмихваш се и сякаш очите ти казват: "Ела". ...