Уморена съм.
С последни сили заспивам...
върху змийско гнездо.
С тъмнината се сливам...
студено е...
не зная защо.
Студът се впива
в цялото ми същество -
снежна смърт,
или изгаряща жарава,
на душата зовът,
или сърдечна драма...
всичко...е за трудно преглъщане.
Бягство от света...
И... завръщане...
мъчително мъгливо,
болезнен писък на птица,
вълчи вой диво -
за надежда искрица.
Но вече зная защо.
Избухвам от ледено огнена паст
и изгрявам нова.
Над мен няма власт.
Свободна съм и готова
да продължа тоя живот,
обичан и мразен, но съдбовен.
Нося в себе си Бог.
Нося дълг към Човека.
Тръгвам,
силна и вдъхновена,
но съм мимолетна и крехка -
светулка, окрилена,
да пропъди черния мрак
нощ, след нощ, пак и пак...
15 12 2018
© Надежда Борисова All rights reserved.
да продължа тоя живот,
обичан и мразен, но съдбовен."
Поздравления!