По стъпките на лятото горещо
нахлувам в центъра на урагана.
И ме изгаря споменът за среща,
изписана с дъха ни по тавана.
Какъв ти спомен?... Лятна Одисея
създадохме във старата мансарда!
А любовта, зачената във нея,
изгря като звезда на булеварда.
А беше знойно, беше тежко лято...
Прогонваше ни вдън гори прохладни.
По атоми лежахме на тревата -
скандално чисти. И престъпно млади. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up