БЯГСТВОТО
И пих от този извор, докато слънцето залезе.
Разбрах тогава - часът на скитника удари.
Не казвам колко съм вървял и беше ли ми лесно,
за болния нощта е истински подарък.
Сега си спомням - луна, разсечена от шпага.
И плачещи звезди в небесната пустиня.
И как от облаците тишината пада
връз сухата земя и камъка изстинал.
Долавях ясно с чувството си шесто -
къде е корена на миналото, в мене скрито.
Блещукаше светулка в свитата ми шепа - ...