Бях птица, но пречупени във мен
крилете ми се блъскаха безумно
в решетките на бъдещ сън,
където и след изгрева е тъмно.
Бях истинска, когато в тишина
целувах времето, а то мълвеше
със устните ти някакви слова,
с които светлина във мен валеше.
Бях капка смях, но разпиляна
по стъпките ти се събудих след това.
Намерих се стаена във дланта голяма
на вечната ти мъжка суета. ...