БЯХ МИСЪЛ
... понякога се чудя и се мая какво ли още правя в този свят? –
наместо да си отлетя в Безкрая, където братът всекиму е брат,
където всички хора са добрички и никой никому не сторва зло,
да пея цял ден с пролетните птички над чашата ми с тихото мерло,
където Бог за обич ни събира във свят за Мир, Любов и Доброта,
и смислите пресветли на Всемира във благите му приказки чета,
дали и мен ще ме приеме в Рая? – или ще ме зачеркне на черта,
където най-подир ще се позная! – Човек, дошъл за Обич на света,
каквото пях, изплаках – и написах, ще си потъне в мъртвите треви.
През този свят преминах като мисъл, която никой тъй не улови.