Ти снощи беше този, който исках,
ти беше моят недосънуван блян
и моят приказен и нежен пристан,
моя единствена, истинска любов.
Докоснахме се, бе ефирно нереално,
разтворих се в теб, усетила неистов зов,
и сляхме си душите най-фатално,
пленени и ослепели от любов.
© Мартина All rights reserved.
Хареса ми твоят стих, Мартина!
Поздрави!