Бях щастлива, за малко бях щастлива!

Видях те. Добре си, моя любов.

А, после това щастие подарих го на децата.

Рисувах със цветни боички по техните лица,

подарих им дъгата и дъгата в очите им съзрях.

Пеперуди рисувах, котенце, калинка и цветчета,

А едно дете ми заяви: „На мене нарисувай череп!“

-Череп ли? Защо точно череп? – Попитах.

А момчето ми отвърна: „Таекуондо тренирам аз.“

Бях щастлива, за малко бях щастлива!

Видях те. Добре си, моя любов.

Знаеш ли? Не само ти се криеш зад стъкло…