Jul 20, 2013, 12:50 PM  

Бях сънувала 

  Poetry » Phylosophy
658 0 8

И панелния студ ме обгръща

с непозната за мен топлина.

Да, заспивам, а мъничка къща

тихо хлипа под огромна липа.

 

Леко стъпвам, в цветята се взирам,

и отварям овална врата -

вътре сякаш всичко пулсира...

Бях сънувала свойта душа...

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Звучи ми като затишие, настъпило след издържана буря... харесах
  • Бях сънувала своята душа.Хареса ми.
  • нещо... много мило и съкровено ме докосна...
    поздравявам те, от сърце...
  • Благодаря за интервалите! Ще се постарая!
    Благодаря Теди,Жани и Краси!
    От сърце благодаря!
  • Усетих тъга по невъзвратимото - някаква изгубена идилия...
    Може би заради хлипащата под липата "бяла,спретната къщурка"...
  • След точка или друг прЕпинателен знак се слага интервал, чак след това се започва новото изречение И аз не знаех, докато веднъж назад във времето Тома не ме светна
    А стихчето е като въздишка, харесах!
  • Ефирността ми хареса!
    Не схванах връзката с интервалите на препинателните знаци!
  • Моля, слагайте интервали след прпинателните си знаци.
Random works
: ??:??