Бях ти истина с люляков дъх.
Наркотично просмукана в тялото.
Пих те дълго със страст на евнух
и във бесни реки кръстих Дявола.
Бях ти път - каменист и суров
и те водех през иглени вечности.
Бях по-вярна и бедна от Йов
и заспивах пред пъклени крепости.
Бях живота ти. С огнен камшик
ти проправях пътеки. И пазех те.
Дълго топлех, изгарях за миг.
(Неусетно зарастваха раните.) ...