Mar 1, 2011, 9:59 PM

Бях твоя... 

  Poetry » Love
1050 0 8

Бях твоя. С цялото си аз.

Частичка от мене не остана непрелята.

Окичена във слънчевия ти атлаз,

бях се разляла накъде из душата ти

и слагах знаци, самодивени,

из твойте вуду светове,

гадаейки чия магия

сърцето на художника си първи ще предаде.

И бях ти се предала. До безсъзнание.

В очите ти виждах пеперуди

от моите копринени желания.

И мислех си как нямам душа да видя други...

 

И ще ме има вечно някак в теб.

Напълно никога не бих си тръгнала.

Но имам лош навик, все нещо ме влече напред...

Прости ми, ако нещо в теб съм преобърнала.

 

01.03.2011г.

гр. Сопот

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??