Като се върна назад... във времето,
когато за първи път пишех поезия!
Тогава сегашните стари поети си правехме
пируети, ласкаехме се едни ,други,а сега!?
Дори вече не се познаваме и дори...
кой беше ти, Бога ми, забравихме. Защо?
Къде загубихме любовта към поезията!?
Или пораснахме, срамуваме се, че с нищожни
в едно братство съществуваме.
Тъжно нали ...като видя уж Приятели
но отдавна забравили какво е това.
Не споделям коментари, не свалям слова. ...