Бяхме с теб това, за което другите мечтаят.

Бяхме с теб това, за което те не бива и да знаят.

Но бяхме с теб едно, защо вярвах, че сърцето ми не ще остане то само. 

За теб мечтаех аз годините наред. 

За тази истинска любов мечтаех, не за друго. 

Любов наричах те със нежни думи. 

Любов която приютих във сърцето и ума ми. 

Давах и душата си на дявола проклет. 

Давах и живота си, само да ме обичаш и да бъдеш ти наред.

Но уви защо така получи се не знам?

За всичко случило се във живота мой виновен съм си сам. 

Урок безценен ти ми даде. 

Урок със сълзи тежък аз разбрах. 

Любов без болка тя не ще да има.

Заради любов такава моето сърце сега е в пантонима.