Влакът беше друг, жигосан,
перонът удивен и тъжен. Вкопчих се
в негостоприемна гара, намерих камък,
аметист, на дъното на Бруниен.
Блъснах се в сянка със име Случайност,
подкарах бял и черен кон
и се наричах Ева. Поиграх си
с риба-меч, с отчаянието на вулкана,
ударих шамар на царя, на краля.
Прегърнах нещастен коминочистач,
беседвах с рижави листа и
карминени дървета. Изтрих адресите ...