Оставам сам при своята разходка
и ме обгръща на мъглата булото.
Душата на нощта е черна котка
по лунния маршрут на сомнамбулите.
Рисувам дом от бяло и студено
за скитащия вятър сред гробовете.
До раждане на новата вселена
говоря си със сенките на совите.
Понякога и да мълча умея.
Рисувам сън за спящата красавица.
Обичам си мълчанията с нея,
когато се събудя от наздравици.