Бял лист беше преди мен,
а аз превърнах те в мастилено петно.
Откраднах всичко дето ми предложи
и строших те като тъничко стъкло.
Ти беше истински шедьовър,
на непознат художник бе картина,
но аз съсипах цялото платно,
тихомълком „без вина“ отминах…
Бе ария, записана на плоча,
тъй нежна, хармонична – от душа
и ни един певец не може да възпее
най-чудния шедьовър на света.