Feb 8, 2007, 9:53 PM

Бял Свят, Бял Прах 

  Poetry
474 0 3
Бял Свят, Бял Прах

Отвсякъде лъчи и музика - шум.
В небесата се носиш, сякаш летиш.
Не виждаш себе си, празно в твоя ум.
Мечтаеш, копнееш и не можеш да спиш.
Лицата се размазват, шумът се усилва,
Вече продаде и последния страх.
Взимаш със себе си, това което убива,
Купуваш си бял свят и бял прах.

Душата ти пропада, колкото си високо,
Целият свят е в твоите крака.
Нещо прониква в теб все по-дълбоко,
Виждаш само бялата светлина.
Еуфория - кой друг ти я дава?
Още като жив, ти се чувстваш умрял.
Човек само себе си продава
За белия свят и за праха бял.

И летиш високо, високо, високо.
Къде си? Чуваш ли ме изобщо?
Толкова жестоко, жестоко, жестоко.
Помниш ли как всичко започна?

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мога твърдо да кажа, че стиховете ти мнооооого ми харесват! Цялата визия, който им праскаш... пфу!
  • Това убива!!!

    Привет
  • Мечтаеш, копнееш и не можеш да спиш
    Хареса ми! Поздрави
Random works
: ??:??